Пробиви- Програмно есе.

1. Предварителни бележки

Вдъхновението е коварно чувство. Въпреки своето прекрасно качество да дава заряд на духа, то понякога е толкова силно, радостта от него е толкова голяма, че унищожава собствения си плод, позволявайки на емоционалния размах да възпрепятства рационалната дейност. Така понякога вдъхновението е твърде бурно и не оставя място за мисълта. Затова първите опити да се обясни такова начинание като Кръг „Царевец“ може би няма да бъдат успешни. Не е минало времето, което е нужно, за да се превърне вдъхновението в изчистена мисъл. Той е една пионерска идея, първа от вида си, зад която стоят много вдъхновение и възторг, много наслагвания от срещи, разговори и впечатления, чиито пресечни точки бегло начертават нейните граници и тя все още изглежда смътна. А за да станат те по–ясни, за да се изложи добре съдържанието на идеята, е нужно време за практика. Но всеки опит има стойност, понеже всеки опит е крачка към изясняването на различните измерения на инициативата, какъвто цели да бъде този очерк.

2. Кратък разказ

Към края на март месец на 2025 г. в Пловдив се провеждаше Националният кръг на Олимпиадата по философия. Бяхме се събрали съвсем малък брой приятели да беседуваме. Разговорите вървяха и се прехвърляха от тема на тема, независимо дали се разхождахме, дали чакахме пред вратите на училище, дали бяхме седнали да ядем или да починем. Всички ни беше обладала някаква необяснима радост от явление иначе толкова в реда на нещата — разговор с приятели, разговор по любими въпроси. Наистина чувството си беше намерило място у всекиго от нас и носеше със себе си множество питанки, най–голямата от които беше: защо тази радост е колкото силна, толкова и странна?

Беседите се промениха. Вече не бяха за въпроси от науките, бяха лични. Всеки един от нас усещаше отчуждение от средата, в която си прекарва ежедневието, където място за споделения ни начин на мислене, чувства и език място няма. Има обаче бездарност, мерзост, унижение — черти от характера на младежта en masse.

Всъщност това е следствие от общ уклон сред младите не просто към губене на вкуса към високата култура, но и на неговото поругаване. В свят на постирония автентичността, към която човек има естествен стремеж, се смята за смехотворно качество. Неписаният закон е, че човек трябва да скрива своите истински предпочитания и желания зад слоеве и слоеве от ирония — всеки гък, всяко изказване и всяко движение се превръща в шега, която става толкова всеобхватна, че изкормва и поглъща смисъла. Личността се превръща в иронично лице, изкривяване на действителността.

Усетихме и все още усещаме колко грозен е този уклон. И знаем, че е безсмислен. За нас стойностите са обратните, ние предпочитаме автентичността пред прекормерната ирония, пред преструвката. Започвайки с изповед пред самите себе си, ние признахме: да, обикнали сме науки, които днес са смятани за ненужни; да, за нас т.н. „претенциозност“ е повече признак на достойнство и характер, отколкото грубост; да, желаем да заздравим нашата общност и да създадем едно убежище на любознателния дух. Тук се таи голямата драма на младежката култура — в тихата, почти невидима борба между конформизъм и стремеж към автентичност и в отказа от грозотата.

3. Тезиси

Крайно време е вече да освободим поривите на своя дух и без да ни е срам да заявим желанието си за автентичност, за висока култура, за възвишеност. Искаме да живеем един различен живот от останалите, чийто низ от дни представлява гуляй след гуляй, погром след погром, ненужни крясъци и цинизми.

Неизбежно бе да прерастнем от приятелска общност в организация — устремът ни към усъвършенстване ни заставя да си полагаме нови цели, изискващи от нас готовност за действие и известна строгост. Не съществува възможност да останем на посредствено равнище, при което нашите усилия се изчерпват само с говорене. Неминуемо беше желанието за разговор по между ни да се превърне в желание за гласност въобще. Тук идва и следващият миг. Максимата, която ни служи за основа, е създаването на убежище за любознателния дух, но от нея произхождат и други концепции (или тезиси).

Кръг „Царевец“ е пространство за диалог в свободен и ерудиран дух, по същността си той е елитарен и претенциозен и нас не ни е срам да признаем това, за разлика от всички други сходни на вид проекти. Ние се осмеляваме да бъдем честни и да заявим ясно, че желаем нещо различно, нещо красиво, нещо изискващо дух и воля, отдаденост, работа.

Кръг „Царевец“ е организация, не единствено застинало пространство, т.е. той има описани цели, средства за тяхното постигане, организиран актив и готовност за действие. Ние не съществуваме за самите себе си, а възприемаме определена социална отговорност към нашите връстници и към науката, културата и изкуството.

Кръг „Царевец“ е интелектуална работилница, think–tank. Ние не ограничаваме собствения си кръгозор, собствените си възможности, вместо това нашата визия почива върху копнеж за голямо дело. Историята е показала, че големите дела винаги се зараждат като идеи сред малък брой личности, първо са само скромен зародиш.

Кръг „Царевец“ е платформа за огласяване на младите, за издигане на нови гласове и идеи в обществения дебат и изобретателство, в която строгите научни търсения се съчетават с поезията на дарбата и вдъхновението.

Кръг „Царевец“ трябва да бъде не просто възможност ние, младите, да говорим по между си и с обществото, а и катализатор на нашите сили, възбуждащ и осъществяващ колкото се може повече потенциал. Нямаме страх да сме честни; някой ден нашите изследвания, идеи, приятелства, нашето творчество може да се превъплъти в политическо действие, понеже ние търсим промени за създаване на една по–добра, по–взискателна, по–заздравяваща духа среда. Но за тази цел е необходимо сгъстяване и насочваме на усилията за създаване на устойчиви идеи и добродетелни характери.

Кръг „Царевец“ е отговор на негласна, но осезаема социална поръчка за инициативи, отправени към повишаване на сцеплението между пластовете в обществото, привнасяне на нов дъх в творчеството и критиката, задаване на нови етически норми за младежите и обществените дейци и търсенето на пътища към прераждане на високата култура. Ние целим да превърнем гласовете си в будителен вик.

Не ще бъдат достатъчни тези редове да се опише целият идеен заряд, който е залегнал в основите на нашата инициатива. Може нейната утроба да е философска, все пак тя възникна сред скромната ни бройка „философи“, но животът ѝ не е едноизмерен. Тя има много лица, много проявления.

В крайна сметка може да се каже следното за Кръг „Царевец“: ако той като концепция, като форма е пространство, интелектуална работилница, организация и пр., то той по същността си като почин и въздействие е социална иновация. Кръг „Царевец“ е опит да се пробие през препятствията на обществената действителност, през сухите и бездушни представи на обществото, че младежите трябва да се откажем от острата си чувствителност, че трябва да се примирим с тесни перспективи и беден на култура живот. Ние се трудим за преосмисляне на ролята си в света и за подобряване на връзката ни с обществеността, за разпознаване и задоволяване на неговите динамични духовни потребности.

4. Послепис

Предчувствам как този очерк и опит за програмно есе ще остави много хора учудени, объркани или възмутени. Едва ли може едно начинание, в което са вложени много усилия, разсъждения и емоции, да се определи със суха реч. Но тук лежи замисълът на текста. Ние младите сме изгубили търпимост към отвлечения и безсърдечен език, отчуждени сме от изреченията и лицевите изрази, покосени от бюрократични увъртания и благоприличие. Понякога това, което е най–потребно на една общност или на цялото общество, не е поредна дотеглива инициатива, правена по предварително изготвен образец, чието концептуално ядро е изтърбушено и изкривено, а нещо… дръзко — това е точната дума. Нещо достатъчно дръзко, че да пробие сухите представи, чийто живец е изсмукан, и на тяхно място да започне да гради нови. А това означава нещо, което по същността си е проактивно, показващо характер и осмелило се да действа.